Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
27.03.2013 09:46 -
Недостатъци и перспективи на медикаментозната антихипертензивна терапия
Недостатъци и перспективи на медикаментозната антихипертензивна терапия: 2000-2003
Въз основа на редица проучвания, проведени в САЩ и
Европа през последните години, антихипертензивната
терапия се определя като недостатъчно ефективна.
В САЩ само при 25% от хипертониците се установява
добър контрол на артериалното налягане (Kimhalz,
R. et al, JAMA 1998). В Европа антихипертензивната
хипотерапия е далеч от оптималната: 2/3 от общата
смъртност е със сърдечно-съдова генеза при доминиране
на артериалната хипертония; при 50% от случаите
на сърдечно-съдова смъртност се открива причинна
връзка с артериалната хипертония, най-често усложнена
с коронарна и/или мозъчно-съдова болест (Rosengun,
A., Eur Heart J 2001). Тези данни са изненадващи, защото
през последните няколко десетилетия артериалната
хипертония бе обект на много епидемиологични,
клинични, диагностични, хипотерапевтични и прогностични
проучвания, които очертаваха прогрес в диагностиката,
лечението и профилактиката на артериалната
хипертония и нейните усложнения.
Всъщност оказа се, че е налице известно несъответствие
между очакванията и реалността!
У нас антихипертензивната терапия има (по различни
причини) значителни недостатъци, по-важни
сред които са следните:
Първи недостатък - пренебрегване на диуретиците.
При повечето от случаите антихипертензивната
хипотерапия се провеждаше и продължава да се провежда
без диуретик, въпреки че отдавна е доказано и
потвърдено, че диуретиците са медикаменти на първи
избор при голямата група от пациенти с неусложнена
и при повечето от болните с усложнена хипертония.
Ако се прилага диуретик, той често е неподходящо
избран (напр. фуроземид при неусложнена хипертония
вместо хидрохлоротиазид), неподходящо дозиран
или е неправилно дозиран - през ден, два пъти или
един път седмично.
Пренебрегва се фактът, който наскоро беше убедително
потвърден, че диуретиците в малки или много
малки дози като монотерапия, хипотерапия или в комбинация с
антихипертензивни медикаменти от други класове, са
основно лечебно средство, медикамент на първи избор
с доказана антихипертензивна ефективност, често
по-голяма в сравнение с другите недиуретични класове
антихипертензивни медикаменти. Препарати
на избор в малки дози са хидрохлоротиазид (Dehydratin
Neo) 6,25 mg, 12,5 mg, рядко 25 mg еднократно дневно,
и хлорталидон (Saluretin) в доза 10-15 mg дневно. Триамтерен
и триампур композитум (К+-съхраняващи) обикновено
не се препоръчват. Те могат да влязат в съображение
само при склонност към хипокалиемия.
Още за ползите от хипотерапията може да прочетете тук: http://horses-bg.net/ezda/hipoterapia
Въз основа на редица проучвания, проведени в САЩ и
Европа през последните години, антихипертензивната
терапия се определя като недостатъчно ефективна.
В САЩ само при 25% от хипертониците се установява
добър контрол на артериалното налягане (Kimhalz,
R. et al, JAMA 1998). В Европа антихипертензивната
хипотерапия е далеч от оптималната: 2/3 от общата
смъртност е със сърдечно-съдова генеза при доминиране
на артериалната хипертония; при 50% от случаите
на сърдечно-съдова смъртност се открива причинна
връзка с артериалната хипертония, най-често усложнена
с коронарна и/или мозъчно-съдова болест (Rosengun,
A., Eur Heart J 2001). Тези данни са изненадващи, защото
през последните няколко десетилетия артериалната
хипертония бе обект на много епидемиологични,
клинични, диагностични, хипотерапевтични и прогностични
проучвания, които очертаваха прогрес в диагностиката,
лечението и профилактиката на артериалната
хипертония и нейните усложнения.
Всъщност оказа се, че е налице известно несъответствие
между очакванията и реалността!
У нас антихипертензивната терапия има (по различни
причини) значителни недостатъци, по-важни
сред които са следните:
Първи недостатък - пренебрегване на диуретиците.
При повечето от случаите антихипертензивната
хипотерапия се провеждаше и продължава да се провежда
без диуретик, въпреки че отдавна е доказано и
потвърдено, че диуретиците са медикаменти на първи
избор при голямата група от пациенти с неусложнена
и при повечето от болните с усложнена хипертония.
Ако се прилага диуретик, той често е неподходящо
избран (напр. фуроземид при неусложнена хипертония
вместо хидрохлоротиазид), неподходящо дозиран
или е неправилно дозиран - през ден, два пъти или
един път седмично.
Пренебрегва се фактът, който наскоро беше убедително
потвърден, че диуретиците в малки или много
малки дози като монотерапия, хипотерапия или в комбинация с
антихипертензивни медикаменти от други класове, са
основно лечебно средство, медикамент на първи избор
с доказана антихипертензивна ефективност, често
по-голяма в сравнение с другите недиуретични класове
антихипертензивни медикаменти. Препарати
на избор в малки дози са хидрохлоротиазид (Dehydratin
Neo) 6,25 mg, 12,5 mg, рядко 25 mg еднократно дневно,
и хлорталидон (Saluretin) в доза 10-15 mg дневно. Триамтерен
и триампур композитум (К+-съхраняващи) обикновено
не се препоръчват. Те могат да влязат в съображение
само при склонност към хипокалиемия.
Още за ползите от хипотерапията може да прочетете тук: http://horses-bg.net/ezda/hipoterapia
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
