Според мен в правилната посока разсъждаваш. И за протестите си прав. Те не са инструмент за промяна, а индикатор, че тази промяна е нужна. Протестите не изразяват цялостният глас на народа, а гласът на тези, които имат смелостта да отстояват позицията си. Факт е, че голяма част от обществото не ги подкрепя. Няма какво да се лъжем - има голям брой хора, които са в добро финансово състояние, живеят добре и не им пука особено. Останалите, колкото и зле да живеят, си мълчат. Но протеста преди всичко показва какво в държавата не е наред. И всички ние знаем каква е причината за състоянието ни. Това не е нито защото сме мързеливи (смея да кажа, че не сме), нито защото сме бедна държава (просто много ни крадат), нето сме "некачествен човешки материал" ... всичко се корени в политическата ни върхушка, която защитава всякакви други интереси, освен тези на държавата и нацията.

Но дай да оставим темата за Сорос, Ран-Ът и подобни, защото рискуваме да изпадне в излишна и не конструктивна дискусия.

Референдумите са най-добрият вариант за прилагане на демокрацията и това е доказано в много страни. Друг е въпросът, че при нас избори и референдуми (макара за сега да имаме само един говоря в мн. ч.) гълтат огромен финансов ресурс, но това може да се оправи лесно ... друг в въпросът за ликвидиране на управленческите функции на грабителите на държавата. За мен единственият вариант това да стане и да се контролира от народа е мажоритарният вот и гражданската квота в парламента. В момента ние гласуваме за партия - на теория, а на практика гласуваме за лидера на партията, без да знаем какъв е работният материал в тази партия. Партийният лидер попълва листите по свое усмотрение и така е облагодетелстван да поставя "поставени лица" (извинявам се за тавтологията).
Докато един мажоритарен вот дава шанс на народа да избира кой да го представя в парламента, не като част от партийна група, а като личност.

За останалото съм съгласен ... но всичко това отново зависи от "добрата воля" на парламента. Единственият начин, който ми хрумва в момента, е да се изготви един план за управление от специалисти политолози, юристи и т.н. и да се внесе в парламента от гражданите. И ако не го приемат, обсаждаме парламента и не ги пускаме от там да излязат, докато не го приемат. Един вид преминаваме в гражданско неподчинение. Революция се прави с кръв, а нас ни трябва именно революция, защото еволюцията на демокрацията ни заобиколи. Но за да стане това, изготвеният план за управление трябва да е кристално ясен и изпълним и всички да сме обединени около него ... иначе няма смисъл.