Ще направя малко отклонение по въпроса с папството през неговия т.нар. "византийски период". Наистина Адмирале, официалната история постановява, че утвърждаването на папите от императорите в Константинопол е било чиста формалност, което свежда и влиянието им в/у Рим до пренебрежима формалност. Мен това обяснение не ме удовлетворява напълно. Дори не помня откъде точно съм я забърсал тази хрумка, за много силното влияние на Константинопол върху Рим през този времеви интервал, но даже повърхностен преглед на историята на папството за този период, че и до голяма степен и за предхождащия го, когато папите са под контрола на еретиците ариани, като Теодорих Велики и неговите наследници, поставя нещата в малко по-различна светлина. Има папи директно назначавани от Константинопол, а и такива които направо са си купували поста от екзарха. Други пък са "клякали" пред императори еретици и един такъв дори е бил анатемосан посмъртно от наследника си, въпреки догмата за непогрешимостта на папата. Имало е арести, съдебни процеси, заточавания и убийства на папи, а Рим на два пъти е бил завземан от екзархата, за да бъде прогонен инатлив папа. Всъщност според мен, папите в Рим са имали големия късмет, че не всички ромейски императори са осъзнавали добре, какъв удобен инструмент контролират,а и в Константинопол постоянно е вряло и кипяло, което допълнително е отвличало вниманието на императорите. Какво е загубила ромейската империя в Константинопл започват да вдяват, чак след загубата на екзархата, понеже точно в резултат на това събитие Стефан II се озовава в ролята на просяк в двора на Пипин Къси и "рубикона се развърта" (използвам "сполучливия" израз на именит наш вицепремиер и министър на вътрешните работи, който е добро доказателство как иначе добри намерения, при това сполучливо съчетани с отлични предпоставки, могат с лекота да бъдат съсипани напълно, чрез простотия, некомпетентност и вероятно доста голяма алчност).   Относно Григорий I Велики, наистина е бил много скромен човек и даже изглежда се е опъвал да го правят папа. Той обаче обикновено се е подчинявал на разпорежданията идващи от екзархата и Константинопол, макар помощ никаква от там да не е получавал. Продължава борбата на предшественика си за контрола в/у испанските епархии, водена с/у константинополската патриаршия и въпреки огромния авторитет на свят човек, който придобива в Испания, не успява да се наложи. Принуждаван е да прави и други отстъпки на Константинопол.   Титлата "раб на рабовете божий" е избрана като контрапункт на титлата "вселенски патриарх" която си прикачват константинополските му колеги желаейки да подчертаят първенството на своята патриаршеска катедра. Последните са правили това не без протекцията на императорите, въпреки че Римската катедра по право е "по-старша" (което е било признато под сурдинка от узурпатора Фока, но и той си е имал политически съображения, за да го стори). Въпреки това Григорий I така и не успява да се пребори с тази толкова суетна, претенциозна и предизвикателна титла. Неговите приемници не са били чак толкова скромни хора и предприемат друг метод за борба с досадния епитет "вселенски", просто приписвайки го и към своите титли. От това величието на Григорий I Велики само е спечелило, но в значителната му зависимост от някои "рабове божий" намиращи се по негово време в Константинопл, не съм състояние да се съмнявам.
http://horses-bg.net