Охтум приема християнството през 1002 г. веднага след покръстването на маджарите. Това го прави заради силния унгарски натиск, надявайки се по този начин унгарците да не воюват срещу един християнин. 
Християнин, който дори след покръстването се запазва седемте си жени. Друго по този въпрос- Петър няма никакви заслуги за християнизацията в Отвъддунавска България, защото тя вече не съществува. Съществуват полунезависими български феодални владения, оставени да се борят сами за оцеляването си. Също така Сремска архиепископия не съществува.

Съществува епископия, която най - малко от 930 г. - бягството на княз Чеслав Сръбски от Преслав вече е вън от пределите на България и Чеслав я предоставя на Солунската архиепископия. Така, че да се приписват някакви мними християнски усилия на Петър отвъд Дунава е дори логически некоректно, оставям настрана, че липсват каквито и да било исторически сведения за това. Най-малкото до 1002 г. няма построен нито един манастирски комплекс отвъд Дунава.

  Относно българо-унгарските войни. По случай 1300 години България преди повече от четвърт век, унгарски учени, като подарък бяха направили един великолепен труд за българо-маджарските отношения през средновековието. Е, с тоя труд не се е запознавал Рънсиман иначе щеше да е доста по-сигурен и да не говори в условно наклонение, макар че неговите изводи за разпада на отвъддунавската езическа България по времето на Симеон са доста верни.

Унгарците ползват "Деяния на унгарците", известен още, като анонимния нотарий на крал Бела Трети, също хрониките на Симон Де Кезе, Дьорфи, Моравчик и др. Западните източници ги ползва и нашият историк Хр.Димитров. Това са моите източници, които в много голяма степен се припокриват с Рънсиман и на които нямам причина да не вярвам.    ФАКТОЛОГИЯТА:   - 894-896 г. първа фаза на българоунгарските войни. Симеон и печенегите побеждават, но българската армия е обезкръвена. Симеон дава изключителни права на българските управители отвъд Дунава да водят войни и бранят територията. Това е първият му отказ от Отвъддунава./според В.Тъпкова-Заимова/. - 898 г. унгарците нападат Киев и се оттеглят богата плячка и откупи.Напредват към Панония. / според Д.Секей/
  -900-903 г.от Панония унгарците започват завладяването на Отвъддунава.Същевременно техни отряди нападат византийска Далмация. Превземат Сплит./пак според Секей/. 901 г.-унгарците нападат владенията на комит Салан, чичо на Симеон, управляващ земите между Дунав и Тиса с център кр.Тител.Арпад завладява крепостта Борсова и пленява българския гарнизон. Салан започва преговори и предава на Арпад земите на юг до р.Шайо.
  Тогава унгарците се насочват срещу др.български управител-Меноморут. Арпад иска отстъпване на територията -област Нир.Меноморут отказва и почва война.Първоначално българите имат успех и бият маджарите при р.Кьорош. При крепостта Бихор обаче Меноморут е разгромен. В унгарската войска участват и воини на прабългарското племе "секули". Унгарците излизат на Дунава и превземат о.Чепел. Меноморут се признава за победен-сключва мир.Негова дъщеря се жени за сина на Арпад и престолонаследник - Золтан. Както се вижда Меноморут действа почти като независим феодал.
  - след това унгарците отново се насочват към владенията на Салан. Салан отказва да се бие и моли за мир. Отстъпва на унгарците българските земи на юг до р.Загва. Салан действащ абсолютно независимо, изпраща отчаяни молби за помощ на цар Симеон и на---ха сега де-на византийския василевс. Салан вече вика Симеон не като свой законен владетел а като съюзник, което прави и с молба към императора.Византийските владения в Далмация също са разграбени.

Българи и ромеи действат заедно, като изпращат обединена войска на Салан в крепостта Тетел."Салан свикал народен събор в крепостта и настъпила всеобща радост при вида на българските и гръцките войски"/ според Анонимния нотарий на Крал Бела/. 

http://tanci.eu