Аз го харесвам Рънсиман и днес си го опресних. Прави впечатление, че въпреки твърдението му, че Симеон се е отказал от развитие на България към Централна и Западна Европа и е решил да се насочи изцяло на Юг- Югоизток, когато се опитва да доказва тази теза със загубите в Отвъддунавска България при този владетел, писанията му са предимно в условно наклонение. Например пише, че може би печенегите са завладявали Влашко още непосредствено след заминаването на Симеон на Юг през 896г., но доказателства не посочва.

То няма откъде и да ги вземе, нито той нито някой друг. Печенегите със сигурност са били във Влашко през 1026г., но кога са се озовали там?!? За маджарите също Рънсиман предпочита да употребява думи, като може би и вероятно. За военен съюз между Лъв VI Философ и Симеон насочен срещу маджарите обаче, никъде не споменава. При тази оскъдица и неопределеност на изворите подобна хипотеза е прекалено смел скок в логиката на събитията. Хипотезата за маджарски наемници в армията на Симеон при Ахелой и по-късно обаче, е къде къде по- приемлива, за мен поне, което някак опровергава твърдението за незаинтересоваността му към събитията на Север и на Запад. Последните действия на Симеон непосредствено преди смъртта му също сякаш опровергават такава предполагаема незаинтересованост.    Голяма грешка е допуснал Симеон наистина, неглижирайки християнизацията на Отвъддунавска България, но какъв избор е имал? В Южните части под Дунав, както правилно си отбелязал Адмирале, християнизация упорито провеждат ромеите векове преди основаването на България. Крум може и да е разрушавал църкви, но е имало какво да руши на Юг, за разлика от Севера. И християни доста е имало, а над Дунав нищо такова. Борис и Симеон са нямали необходимото количество подготвени кадри за подобно начинание и време да подготвят достатъчно. Вярно Константинопол е изпратил доста гръцки свещенослужители, но на Борис и Симеон, изглежда хич не им е допадало да ги оставят да щъкат из държавата си и са ги държали предимно в столицата, под свое наблюдение. Малкото подготвени българи са нямали още нито опит нито рутина. 

На Юг от Дунав са се справяли доста добре, понеже и християни вече е имало доста, но на Север !?! Като отчетем и почти сигурната по-голяма привързаност на северната българска аристокрация към езичеството  (предполага се, че и Крум е произхождал от Отвъддунавска България) и тамошния тюрлюгювеч, нещата започват да изглеждат безнадеждни за оправяне в такъв къс период от време, на всичкото отгоре пренаситен с войни. Все пак мисля, че ако Симеон се бе докопал до така копняната от него титла "римски император", с цялата и религиозна тежест, това не само би ускорило сериозно процеса на християнизация на Отвъддунавските български територии, но и България би се превърнала в износител на християнство от ранга на Германската и Ромейската империя.   Последните ми съображения, според мен, не само оправдават Симеон напълно, но и ако са верни, то означават, че той е направил най-правилния избор. Само дето се е ориентирал прекалено късно. Първите му войни не целят имперска титла, а е трябвало още тогава на това да наблегне!...

http://zalazatanci.com