Много сполучлива хипотеза Jokoboy, само дето ме е яд, че не ми хрумна на мен като доказателство за убеждението ми, че Симеон не се е отказал от Отвъддунавска България заради Константинопол.   Инертността в убежденията е трудно, но не невъзможно за преодоляване препятствие стоящо пред всеки реформатор. От линка даден от Адмирала се вижда, че консервативния Ахтум, накрая все пак е приел християнството през 1002г. Излиза, че не е било невъзможно, а въпрос на време. Нещастието което застига България, най-вече е военната неумелост на Петър. Той е бил доста набожен човек и със сигурност е полагал грижи да продължи делото на баща си и дядо си. Петър също добре е разбирал, че вярата е "оръжие в борбата за оцеляване", както се е изразил съвсем по дарвинистки, изхождайки от еволюционната теория,  векове по-късно (през 1869г.), в труда си :"Теорията на Дарвин и нейното становище спрямо морала и религията", някой си Густав Йегер (германски зоолог, медик и богослов). Исторически християнството се е оказало много по-силно такова "оръжие" от всички видове езичества!    В статията от линка на Адмирала се твърди:  " Християнизацията на бившите области (воеводства) на Отвъддунавска България, постепенно завзети от маджарите, протича главно около 950-1050 г. Главна роля в този процес играят българската архиепископия в град Срем, както и Солунската архиепископия."; Това означава, че Петър е продължил да действа в това направление, при това  без да се отвлича с войни на Юг. Това което не му е достигало, са военните способности на Симеон, чрез които да защити делото си, докато още не достигнало целта си- превръщането му в надеждно и могъщо "оръжие", от разни езичници, като маджарите или руснаците.   Маджарите приемат християнството чак през 1001г. Първоначално и те се сблъскват със същите трудности като Борис и Симеон. Тъста на Гаврил Радомир, Геза Унгарски отчасти напомня за нашия Борис. Синът му Ищван избива доста свои роднини и висши маджарски аристократи, за да наложи християнството. Може би единствената значима разлика е била, че при тях владетелите повече са се доверили на вносни свещенослужители и пр. необходими кадри, отколкото нашите владетели. Вероятно част от недоверието на Борис и Симеон кореспондира с същата хипотеза- недоверие всред българите езичници към кръвните врагове на България от гръцки произход. Доколкото такова недоверие е съществувало и в Унгария, спрямо германците, без да съм специалист по въпроса подозирам, че Ищван е бил доста по-свиреп касапин за своите сънародници и роднини, отколкото Борис!
http://kavkazka.net